Независимо дали пишете художествена или научна литература, сатира или драма, писането на диалога може да има своите предизвикателства. Частите от историята, в които героите говорят, се открояват от другите елементи на историята, започвайки с кавичките, които се прилагат почти универсално. Ето някои от най -често срещаните и утвърдени стъпки, за да сте сигурни, че вашата история изглежда правилно, когато трябва да разберете как правилно да форматирате диалога.
Стъпки
Част 1 от 2: Правилно поставяне на пунктуацията
Стъпка 1. Разбийте и отстъпете абзаци за различни оратори
Тъй като диалогът включва двама или повече оратори, читателите се нуждаят от нещо, което им позволява да знаят къде завършва речта на един герой, а на друг. Отстъпването на нов абзац всеки път, когато нов герой започне да говори, осигурява визуален знак, който помага на читателите да следят диалога.
- Дори ако ораторът произнася само половин сричка, преди да бъде прекъснат от някой друг, този половин сричка все още получава свой отстъпен абзац.
- На английски диалогът се чете от лявата страна на страницата вдясно, така че първото нещо, което читателите забелязват, когато разглеждат блок текст, е бялото пространство в лявото поле.
Стъпка 2. Използвайте правилно кавички
Американските писатели обикновено използват набор от двойни кавички („“) около всички думи, изговорени от герой, както се вижда в този пример: Бет вървеше по улицата, когато видя приятеля си Шао. - Здравей! - каза тя, докато махна с ръка.
- Един -единствен набор от кавички може да включва множество изречения, стига да са изговорени в една и съща част от диалога. Например: Евгений твърди: "Но Лора не трябваше да довършва вечерята си! Винаги й правите специално отношение!"
- Когато герой цитира някой друг, използвайте двойни кавички около това, което казва вашият герой, след това единични кавички около речта, която цитира. Например: Евгений твърди: „Но никога не крещиш„ Завърши вечерята си “в Лора!”
- Обръщането на ролите за единичните и двойните кавички е често срещано извън американското писане. Много европейски и азиатски езици използват ъглови скоби (<>), за да маркират диалога.
Стъпка 3. Правилно поставете пунктуацията на вашите диалогови тагове
Етикетът за диалог (наричан още сигнална фраза) е частта от разказа, която изяснява кой герой говори. Например, в следното изречение Евгений спори, че е етикетът за диалог: Евгений твърди: „Но Лора не трябваше да завърши вечерята си!“
- Използвайте запетая, за да отделите маркера за диалог от диалога.
- Ако етикетът за диалог предхожда диалога, запетаята се появява пред началния кавичка: Евгений твърди: „Но Лора не трябваше да завърши вечерята си!“
- Ако етикетът за диалог идва след диалога, запетая се появява пред (вътре) затварящия кавичка: „Но Лора не трябваше да довърши вечерята си“, аргументира се Евгений.
- Ако етикетът за диалог прекъсва потока от изречение за диалог, използвайте двойка запетаи, които следват предишните две правила: „Но Лора“, твърди Евгений, „никога не трябва да завършва вечерята си!“
Стъпка 4. Правилно поставете пунктуационни въпроси и възклицания
Поставете въпросителни и удивителен знак вътре в кавичките, така: "Какво става?" - попита Тарева. "Толкова съм объркан в момента!"
Ако въпросът или възклицанието приключват диалога, не използвайте запетаи, за да отделите диалога от етикетите за диалог. Например: „Защо поръчахте пица с мак и сирене за вечеря?“- попита Фатима с недоверие
Стъпка 5. Използвайте правилно тирета и елипси
Тирета (-, известни също като ем-тирета) се използват за обозначаване на резки окончания и прекъсвания в диалога. Те не са същите като тирета, които обикновено трябва да се използват само за създаване на сложни думи. Елипси (…) се използват, когато диалогът прекъсва, но не се прекъсва рязко.
- Например, използвайте тире, за да посочите внезапно приключила реч: „Какво си у …“-започна Джо.
-
Можете също да използвате тирета, за да посочите, когато диалогът на един човек е прекъснат от диалога на друг: „Просто исках да ви кажа …“
- Не го казвай!
"-че предпочитам сладолед Роки Роуд."
- Използвайте елипси, когато герой е загубил хода на мислите си или не може да разбере какво да каже: „Е, предполагам, че имам предвид …“
Стъпка 6. С главни букви цитираната реч
Ако диалогът започва граматически в изречението на героя (за разлика от началото в средата на изречението), пишете с главна буква първата дума, сякаш е първата дума на изречението, въпреки че може да имате разказ преди нея.
- Например: Евгений твърди: „Но Лора не трябваше да довършва вечерята си!“„B“на „Но“не започва технически изречението, но започва изречение в света на диалога, така че се пише с главни букви.
- Ако обаче първата цитирана дума не е първата дума на изречението, не я правете с главни букви: Евгений твърди, че Лора „никога не трябва да довършва вечерята си!“
Стъпка 7. Разделете дълга реч на няколко параграфа
Ако някой от вашите герои произнесе особено дълга реч, тогава, точно както бихте направили в есе или в недиалоговите части на вашата история, трябва да разделите тази реч на няколко параграфа.
- Използвайте начален кавичка там, където обикновено бихте, но не поставяйте такъв в края на първия параграф на речта на героя. Речта все още не е приключила, така че не я прекъсвайте така, както е!
- Поставете обаче друг начален кавичка в началото на следващия параграф на речта. Това показва, че това е продължение на речта от предишния параграф.
- Поставете своя заключителен кавичка навсякъде, където завършва речта на героя, както обикновено.
Стъпка 8. Избягвайте използването на кавички с непряк диалог
Директният диалог е някой, който всъщност говори, и кавичките се използват за неговото обозначаване. Индиректният диалог е докладвана реч, а не актът на някой, който говори директно, и кавички не се използват. Например: Бет видя приятелката си Шао на улицата и спря да поздрави.
Част 2 от 2: Направете вашия диалог да протича естествено
Стъпка 1. Уверете се, че читателят знае кой говори
Има няколко начина да направите това, но най -очевидният начин е да използвате диалоговите маркери точно. Читателят не може да се обърка, ако изречението ви ясно показва, че говори Евгений, а не Лора.
- Когато имате дълъг диалог, който очевидно се води само между двама души, можете да изберете да оставите диалоговите маркери изцяло. В този случай бихте разчитали на прекъсванията на абзаца и вдлъбнатините, за да уведомите читателя кой герой говори.
- Трябва да изоставите етикетите за диалог, когато говорят повече от два знака, само ако възнамерявате читателят да бъде объркан за това кой говори. Например, ако четири знака спорят помежду си, може да искате читателят да има усещането, че просто чува спорове, без да може да каже кой говори. Объркването от изоставянето на етикети за диалог би могло да помогне за постигането на това.
Стъпка 2. Избягвайте използването на прекалено фантастични тагове за диалог
Вашият инстинкт може да е да подправите историята си, като използвате възможно най -много варианти на „тя каза“и „той каза“, но тагове като „тя се е разгрупирала“или „той изобличи“всъщност разсейват вниманието на героите ви. „Той каза“и „тя каза“са толкова често срещани, че са склонни да станат по същество невидими за читателите.
Стъпка 3. Променете разположението на вашите диалогови тагове
Вместо да започвате всяко изречение за диалог с „Евгений каза“, „Лора каза“или „Суджата каза“, опитайте да поставите някои диалогови тагове в края на изреченията.
Поставете маркери за диалог в средата на изречението, прекъсвайки изречението, за да промените темпото на изречението си. Тъй като трябва да използвате две запетаи, за да отделите маркера на диалога (вижте стъпка 3 в предишния раздел), изречението ви ще има две паузи в средата на изреченото изречение: „И как точно“, измърмори Лора под нос, „ планирате ли да постигнете това?"
Стъпка 4. Заменете местоименията със собствени имена
Докато собствените имена назовават конкретни места, неща и хора и винаги са с главни букви, местоименията са думи с главни букви, които означават пълни съществителни, включително собствени. За да избегнете повтарянето на имената на вашите герои, подменяйте от време на време съответните местоимения.
- Някои примери за местоимения включват аз, аз, той, тя, себе си, вие, то, това, те, всеки, няколко, много, кой, който, кой, чий, някой, всички и т.н.
- Заместниците трябва винаги да са в съответствие с броя и пола на съществителните, за които говорят.
- Например, единствените подходящи местоимения, които да заменят „Лора“, са единствено число, женски: тя, нейната, нейната, самата тя.
- Единствените подходящи местоимения, които да заменят „Лора и Евгений“, са множествени, неутрални по отношение на пола (тъй като английският губи пол при множествено число): те, техните, техните, себе си, тях.
Стъпка 5. Използвайте диалогови удари, за да смесите форматирането си
Диалозите са кратки моменти на действие, които прекъсват последователност от диалог. Те могат да бъдат добри начини да покажат какво прави даден герой едновременно с разказването на това, което казва, и могат да осигурят хубав тласък на действие на една сцена. Например: „Подай ми тази отвертка“, Суджата се ухили и избърса покритите с мазнина ръце по дънките си, „Обзалагам се, че мога да оправя това нещо“.
Стъпка 6. Използвайте правдоподобен език
Най -големият проблем с диалога често е, че не звучи правдоподобно. Говорите напълно нормално всеки ден от живота си, затова се доверете на собствения си глас! Представете си как се чувства вашият герой и какво искат да кажат. Кажете го на глас със собствените си думи. Това е вашата отправна точка. Не се опитвайте да използвате големи измислени думи, които никой не използва в нормален разговор; използвайте глас, който бихте чули в ежедневието. Прочетете диалога обратно за себе си и вижте дали се чувства нормално.
Стъпка 7. Избягвайте изхвърлянето на информация в диалог
Използването на диалог за представяне не само създава скучен диалог, но и често води до речи, които са толкова дълги, че е вероятно да загубят вниманието на читателя. Ако трябва да съобщите подробности за сюжета или историята, опитайте се да ги покажете чрез разказ, а не чрез диалог.
Съвети
- Не забравяйте, че по -малко често е повече. Една често срещана грешка, която писателите допускат, когато създават диалог, е да пишат нещата с по -дълги изречения, отколкото хората биха ги казали. Например, повечето хора използват контракции и изпускат несъществени думи в ежедневния разговор.
- Бъдете много внимателни, ако се опитате да включите акцент в диалога си. Често това ще налага допълнителна пунктуация, за да се покажат акцентни звуци (висящи вместо да висят, например), и може в крайна сметка визуално да затрупа читателя ви.